На факсимилето: По решение на ОК на БКП е създадено ННУ „Митко Палаузов”, „на мястото на бившата математическа гимназия” – четем в Историческата справка, предоставена от Териториален архив – Разград.

На снимката: Разширението на Икономическия техникум, проектирано през 1984 г., за да учи там Математическата гимназия.

Първата стачка в образованието през 1989/90 г.

През учебната 1989/1990 г. Природоматематическата гимназия е слята с ЕСПУ “Васил Левски” под наименованието ЕСПУ с природоматематически профил “В. Левски” с директор Ф. Филев и пет (!!!) заместник-директори. „Запомнила съм преместването на МГ от сградата на Икономическия техникум в сградата на ЕСПУ „Васил Левски” с усещането за бездомност. Ние, учениците на МГ чувствахме, че не сме желани никъде – нито в училището, от което идваме, нито в училището, където ни настаняват след това. Винаги първо се правеха програмите за учениците на училището домакин, а чак тогава – програмата за нашите часове. Всички ние запомнихме усещането за бездомност” (П. Георгиева, възпитаник на МГ от випуск’1990).

В резултат на протестни стачни действия през следващата учебна година Математическата гимназия се обособява отново като самостоятелно учебно заведение. Тогавашните учители в Математическата - Е. Станкова, В. Некитова, Н. Стоянова и А. Коларова си спомнят как учениците са били заедно с тях на среща с при тогавашния кмет Иван Вълчев, за да настояват за своята независимост. Извоюват си и среща с народния представител. И успяват. Училището отново става самостоятелно, този път под името Природоматематическа гимназия „Акад. Н. Обрешков” и с директор Венета Станчева.

ПМГ се помещава в настоящата си сграда вече 24 години – повече от половината своя история. Това са най-щастливите тийнейджърски години за следващите, които учат тук. Юристът Елица Бояджиева си спомня танцовите забави във физкултурния салон всеки петък, на които свири Вокално-инструменталната група на ПМГ. Незабравима е емоцията на учениците, поканили Бойко Борисов (тогава секретар на МВР) да бъде гост на 30-годишнината на Математическата гимназия през 2002 г. Водеща на този празник е актрисата Мая Кисьова (днес режисьор, драматург, театровед), възпитаник на МГ от випуск’82, на сцената излиза д-р Стоянка Цонева, завеждащ отделение в МБАЛ Разград и първи асистент на знамето на МГ от първия випуск на гимназията и др.

През учебната 2015-2016 г. ПМГ става на 44 години. През това време тя се е помещавала в четири различни сгради, като почти във всяка е съжителствала с друго училище, а всяко следващо преместване предоставя все по-малко пространство на ученици и учители. „Градското ръководство е длъжник на Математическата гимназия!” ще възкликне един от дългогодишните преподаватели. Но учителите и учениците доказаха какво означава „да обичаш на инат” и да работиш успешно, дори в периодите, когато на високо ниво едно училище е неглижирано за сметка на друго. Изводът е, че най-трайният актив на гимназията са талантливите преподаватели и чудесните деца, които продължават да влизат в класните стаи и да носят слава на Разград в национални олимпиади и състезания!

На снимката: Театралният клуб на ПМГ с големия телескоп, оцелял при всички премествания , за да гледа отново към звездите.

Математическата гимназия в Разград се е помещавала в 4 различни сгради, всяка следваща - по-малка от предишната. Как се прави пищов по литература с помощта на телескоп, кой е първиятдиджейна МГ и как се вдига стачка в образованието през 1989 г.?

Историята на МГ „Акад. Н. Обрешков” започва с един куриозен – от днешна гледна точка – факт. Първият й дом е сегашната сграда на Езиковата гимназия. Две години първи и втори випуск на МГ учат в „Бастилията” – както всички наричат Политехническата гимназия „Н. Й. Вапцаров”.

Годината е 1972 и епохата изисква повече математически кадри за страната - инженери, архитекти, икономисти, а не след дълго – и компютърни специалисти. Затова в началото на 70-те години на ХХ век са създадени 90% от 31-та математически гимназии в България, а 3 от тях носят името на академик Обрешков. Новата Математическа гимназия на Разград първоначално получава отлични условия за работа. Директор става инспекторът по математика Салим Новманов, учителският колектив е талантлив и млад (всички са под 30-годишни). От втората учебна година МГ започва прием в 7. клас и дълго е единственото училище в Разградски окръг, в което се изучава английски език. От третата година има и собствена сграда – до Часовниковата кула, където по-рано са били Турското педагогическо училище и НОУ „В. Коларов” (днес НАП).

Първата и единствена самостоятелна сграда на МГ!

Времената са такива, че Партията решава какво ще се случва в образованието, а държавата финансира кръжоци, школи, състезания. Отпускат се сериозни средства за оборудването на МГ „Акад. Н. Обрешков”: химически и биологически лаборатории, два кабинета по физика с две хранилища, киномашина, музикални инструменти, няколко телескопа, радиотехника… Само на художника, изработил проекта за вътрешен дизайн, са платени 3000 лв. на ония пари, спомня си един от преките изпълнители – г-н Здр. Душков. Турнир „Обрешков” е финансиран не от училището, а от Общинския народен съвет и още две институции, а наградите са на стойност от 15 до 40 лева (при условие, че средната заплата тогава е 150 лв.). Провеждат се кръжоци, МГ има средношколски хор, дирижиран от маестро Красен Иванов, духова музика и … радиомагнетофон „Грундиг”, с който се правят

ПЪРВИТЕ ДИСКОТЕКИ В ГРАДА

DJeИво Димитров от випуск’82 (днес общински съветник); за него четем във вестник „Юбилей” от 1982 г.: „Няма ученик от нашата гимназия, който да не го познава … Най-големият му успех е националната изложба на ТНТМ в Пловдив, където неговият уред тестер за изпитване на интегрални схеми получи златна значка”. Преди Иво Димитров златна значка завоюва Младен Минков - първият знаменосец на МГ и първи рекордьор по ракетомоделизъм, а по-късно - Емилия Станкова (от випуск’80, днес преподавател в ПМГ). Ежегодно ученици се класират на Републиканския подборен кръг по математика, а Съставът по художествено слово на Ася Коларова спечелва І място на прегледа на художествената самодейност през 1976 г. По това време средният успех на завършващите класове е 5.58, повече от половината випускници имат успех отличен 5.50 – 6.00, а 90% от тях стават студенти.

«Въпреки, че имаше строга дисциплина, нашето училище беше най-палавото» - спомня си Октай Хафъзоглу от випуск'81». Веднъж ученици вземат големия телескоп и го насочват към прозорците на учебна стая, където се провежда класно по литература – с надеждата да видят темата от черната дъска и да се подготвят за класното следващия час. През междучасията всички са в градинката край Часовниковата кула, а всеки випуск има незабравими снимки край фонтана.

И така до 1980 г., когато внезапно е постановено МГ да освободи сградата си в полза на едно новосъздадено начално училище, което ще просъществува само няколко години. В града се говори, че училището е нарочно сформирано, за да има директорско място за „свой другар”. Току-що оборудваните кабинети на Математическата гимназия са разтурени, от стените се дерат портретите на Обрешков и Менделеев, киномашината и пулта за управление са демонтирани, за да не се използват от никого повече, защото на основно училище не му е нужна такава техника. Няколкостотин ученици и огромна материална база са преместени в сградата на Икономическия техникум. Новите скъпи уреди и лабораторни принадлежности се разполагат в общи класни стаи, където до обяд учи ИТ „Димитър Благоев”, а следобяд – МГ. Започва едно голямо разпиляване на материалната база. За първите си осем години съществуване МГ учи в трета поредна сграда, което значи, че

ВСЕКИ НЕИН УЧЕНИК ПОМНИ ПОНЕ ЕДНО ПРЕМЕСТВАНЕ

Но не трябва да се търси умисъл, насочен специално срещу МГ. Невръстните възпитаници на новосъздаденото ННУ „Митко Палаузов” също ще бъдат пръснати в три различни училища, когато след няколко години стане ясно, че няма нужда от това учебно заведение на няколкостотин метра от „Вапцаров” и „Коларов”. Седем пъти е местена материалната база на СПТУ по индустриална химия, днес Биотехнологиите, а учениците – в пет различни сгради – спомня си дългогодишният преподавател там Рада Нейчева. През 70-те и 80-те години на ХХ век стотици деца и учители са местени като фигури по шахматна дъска, понасяйки огромни емоционални загуби, а градът – финансов ущърб. Тенденция в историята на образованието, която незаслужено убягва от вниманието на изследователите!

10-та годишнина на МГ през 1982 г. носи големия извод, че създаването на гимназията е оправдало очакванията. „Училищната система от началото на 70-те години все още не можеше да осигури достатъчно на брой и добре подготвени випускници със средно обрование за ВУЗ …, а създаването на МГ беше голяма придобивка за окръга” - пише бившият началник на отдел „Народна просвета” з.у. Иван Петров.

МГ ще бъде в сградата на Икономическия техникум точно 9 години – до 1989 г. Учениците от двете училища си пишат писма, които крият в радиаторите, за да ги намери следващият, който ще седи на същия чин през втора смяна. Компютърният кабинет е общ за Икономиката и МГ, но там за първи път се докосва до компютър Владимир Стоянов, който днес разработва операционни системи за Майкрософт, САЩ и е водещ директор в компанията. В този период е създадена паралелка „Биология”, която съществува и до днес със засилено изучаване на химия и английски език, а възпитаниците й се реализират като хуманни и ветеритарни лекари, фармацевти и мениджъри в здравеопазването.

ПРОПУСНАТИЯТ ШАНС ЗА СОБСТВЕНА СГРАДА

Учениците на МГ и Икономиката ще запомнят и един строеж, надвиснал над техните междучасия и заглушаващ с трясъци и стържене учебните им часове. През 80-те години на ХХ в. тогавашният директор Ф. Филев съобщава, че е даден парцел за самостоятелна сграда на МГ и се чака началото на строежа. „Парцелът за собствена сграда на МГ беше там, където днес са блоковете „Млади семейства”. Но не само парцел! Училището беше проектирано с два физкултурни салона, със зимна градина, с басейн. С кабинети – от модерни, по-модерни. Ние бяхме на обсъждането на този архитектурен проект!” спомня си Гинка Райчева, пом.-директор от 1976 до 1990 г.

Но строежът така и не започва. Тогава Фильо Филев инициира строеж на нов корпус в двора на Икономическия техникум, която трябва да бъде сграда за МГ. Архитектите се допитват до биолози и химици как да бъдат проектирани бъдещите им кабинети и хранилища. Сградата вече е построена, когато е решено ново преместване.

През далечната 1973 г., само година след възникването на самата математическа гимназия, преподавателката по литература Анастасия Коларова създава групата за художествено слово към училището. За близо 28 години, до пенсионирането на госпожа Коларова, 350 ученици от всички възрасти се изявяват в регионални и национални участия.Групата за художествено слово защитава званието "Представителен художествен колектив" в продължение на 15 години

През 70-те години на 20 в. училището има духова музика, а през 90-те – вокално-инструментална група.

Връх на художествените изяви е патронният празник на ПМГ – 6 март, тъй като тържественият концерт е изнесен предимно от талантите на гимназията – музиканти, танцьори, певци. В четири поредни години се подготвят кратки театрални спектакли под режисурата на актьора Веселин Керемедчиев: „Тартюф”, „Женско царство”, „Има ли смисъл да утепваме мечка”, „Криворазбраната цивилизация”.

От учебната 2008/2009 г. ежегодно през м. декември се провежда Коледна вечер на талантите, в която поетите представят новите си стихове, песни, рисунки. Провеждането на езикова вечер датира от есента на 2013 година с езикова вечер по немски език, а от учебната 2014/2015 г. обхваща и всички изучаващи руски като втори чужд език. От учебната 2013/2014 г. ПМГ издава свой вестник „МегЕ репортер” по проект УСПЕХ.

Първоначално МГ „Акад. Н. Обрешков” се помещава в Политехническата гимназия „Н. Й. Вапцаров”. През ноември 1974 г., две години след създаването си, е настанена в своята първа (и единственна) самостоятелна сграда - днес НАП. Обзаведени са кабинети по всички предмети, това е етапът, в който материалната база е най-богата.

ПМГ «Акад. Н. Обрешков» преживява още две премествания. През 1980 г. сградата й е отнета, а учениците са преместени в ИТ «Д. Благоев», където учат на две смени с учениците на Икономическия техникум.

От учебната 1989/1990 г. Математическа гимназия е слята с ЕСПУ "В. Левски" под наименованието ЕСПУ с природоматематически профил. През следващата година - тя започва новото си летоброене като ПМГ "Акад.Н.Обрешков" и се обособява като самостоятелно училище, нo в западното крило на същата сграда. Там е и до днес.

През 80-те години на 20 в. има два проекта за самостоятелна сграда на гимназията. Отпуснат е парцел в западната част на града и е изготвен архитектурен проект, но строежът не започва. След това е построено крило в двора на Икономическия техникум, в която да учат учениците на МГ, но днес то се ползва от ПГИ «Р. Шуман».

При създаването на Математическата гимназия са приети три паралелки в 8. клас и три паралелки – в 9. клас, а от учебната 1973/74 г. се реализира прием на 7. клас по документи. Такава паралелка има до 2011 г.

През 90-те години на 20 в. започва прием на ученици в 5 и 6 клас, но поради ограничената материална база след време той е преустановен. 1984 г. поставя началото на първата паралелка по биология с класен ръководител Екатерина Манолова. Випускът от 1987 до 1991 г. учи в паралелка “физика” под класното ръководство на Богдан Джибаров. През 1990 г. се сформира първата подготвителна паралелка с английски език. Днес новоприетите осмокласници учат в четири паралелки със засилено изучаване на английски език.

От 1994/95 г. е реализиран прием на една паралелка с профил математика и две паралелки с профил биология. От учебната 1999/2000 г. обучението в ПМГ е вече до 12 клас. През същата учебна година гимназията приема и ученици в паралелка с профил информатика. В момента във всички специалности учебните предмети информатика и информационни технологии са профилиращи.