Дарик: Бивши ученици подариха на ПМГ компютърна зала
С ново оборудване за компютърна зала ще посрещне новата учебна година ПМГ“Акад. Никола Обрешков“ - Разград отбеляза водещия новинарски сайт в българското уеб пространство DarikNews.bg. Още...
Вестник Екип7: Спортен празник за подгответата на Математическата
Заглавие от вестник „Екип 7“: Спортен празник за подгответата на Математическата.
В-к „Потомци” – интервю с Мануел Василев, директор на ПМГ
Нашето училище привлича знаещите, защото тук се учи!
В ученическите си години Мануел Василев е бил отличник, макар че още като първолак е участвал в момчешки „банди”
- Какво ви мотивира да се кандидатирате за директор на ПМГ „Акад.Н.Обрешков”?
- Мотивите бяха и лични, и професионални, но надделяха бъдещите успехи на нашите ученици, името и имиджа на училището, към което се устремих и станах негов директор
- Какво е вашето мнение за учениците в ПМГ?
- Аз съм вече 16 години тук – като учител и като помощник-директор. Нашите ученици са сред най-добрите в града, за което говорят успехите на изпити, външно оценяване, матури… Само нашето училище няма двойкаджии на матурите в цялата област тази година.
- Какви промени сте предвидили?
- Аз започнах с промените. Искам да променя вътрешния вид на училището. Постепенно то ще бъде изцяло оборудвано с климатици. В следващата година поне в един кабинет ще има интерактивна дъска – с най-добрите показатели на пазара в България.
- Имате ли идеи за подобряване на дисциплината в училище и какви са те?
- Дисциплината в училище е добра. Аз не съм привърженик на наказанията, но възложих на колеги да разработят идеи как да се прилага функционално и ефективно наказанието „общественополезен труд”, заложено от миналата година в Правилника.
- Какво мислите за училищните униформи?
- А вие какво мислите за училищните униформи? Аз от години проучвам мнението на учениците и мисля, че е назрял моментът Природоматематическа гимназия да има отличителните си белези, с които вие да се гордеете, вървейки по улиците на Разград
- А сега да ви върнем назад към вашите ученически години. Къде сте учил?
- Аз съм завършил основното си образование в ОУ „Паисий” и средното си образование в тогавашната гимназия „Н. Й. Вапцаров”. След това завърших Великотърновския университет - „История и география” и в Русенския университет – „Право”.
- Кой ви беше любимият предмет в училище?
- Аз бях най-добър по математика, но любими ми бяха също историята и географията.
- Бяхте ли добър ученик?
- Завърших с 6.00, ако говорим за успех. Иначе бях прилежен ученик.
- А правихте ли бели? Разкажете за някоя весела случка от ученическите ви години!
- Бели, като всяко дете, правех. Участвал съм като малък в тъй наречените „банди” (но не както днес биват разбирани), а представете си – всички момчета в първи клас се разделят на две банди, защото по един от всяка банда е влюбен в момиче от класа. Тези групички се срещат по улиците, закачат се. Помня, че тогава не ходехме на училище с раници, а имахме ученически чанти, в които са буквара, читанката и т.н. Та веднъж момче от нашата групичка си изтърва чантата в реката на мостчето при Изчислителния център и уловихме чантата му чак на мостчето при Поликлиниката.
- Мечтал ли сте да станете учител и имал ли сте други мечти?
- Исках да уча „Право” и постигнах това, дипломирах се миналата година! Никога не съм мислил, че ще стана учител, но когато започнах да работя като такъв, разбрах, че това е една чудесна професия и аз много много си обичам професията!
- Какви съвети бихте дали на учениците от ПМГ?
- Да учат. Те затова са ученици на ПМГ! Нашето училище затова привлича знаещите, защото тук се учи. Искам те да бъдат със самочувствие, горди, че учат в Природоматематическа гимназия и никога да не забравят, че са били наши ученици.
Тереза Пройнова, Емил Александров
от Клуб „Репортери” към ЦУТНТ
Интервюто е публикувано през септември 2010 г. във в-к „Потомци”
Записа: Д. Куманова
В-к „Потомци”: Танер Тусчев, преподавател в ПМГ „Акад. Н. Обрешков”
Да подготвим учениците за личностна реализация вместо да изискваме от тях само възпроизвеждане на знания!
Националната олимпиада по философия се състоя на 16 и 17 април 2010 г. в СОУ „Йоан Екзарх Български” в Шумен. Разградска област бе представена от абитуриентите Стефан Станев (ПМГ „Акад. Н. Обрешков”) и Симона Георгиева (СОУ „Христо Ботев” – Кубрат) с преподаватели Танер Тусчев и Семра Касим. Своите размисли за вечната наука и проблемите на съвременността споделят Стефан и неговия преподавател от ПМГ.
- Как природоматематик като теб достигна до Национална олимпиада по философия? Тази наука не е ли за хуманитари?
Стефан: Всъщност някои от най-великите философи са математици– още от Древна Гърция.
Т. Тусчев: … например Талес, Питагор…
Стефан: А и на националната олимпиада имаше доста хора от математически гимназии. Едното не изключва другото. Математиката развива мисленето. Не е изненадващо математик да отиде на национална олимпиада по философия.
- Философията изисква четене на големи философски трудове. Четат ли съвременните ученици?
Стефан: Четем. Все пак аз съм награден миналата година от библиотека „Проф. Боян Пенев” като един от редовните читатели. Любопитно ми е да научавам нови неща благодарение на книгите.
- Как разбра, че те интересува философията?
Стефан: Благодарение на господин Тусчев и на една моя приятелка, която също имаше много големи успехи на олимпиадата по философия.
- Трудно ли се преподава такава сложна материя?
Т. Тусчев: Преподава се с любов. Любов към учениците и към самата идея за философия.
- С какво се занимава философията?
Т. Тусчев: Философията е тихо съзерцание.
- Как се преподава „тихо съзерцание”?
Т. Тусчев: Философията е различна наука. Трябва да се подхожда с внимание както към преподаването, така и към материята. Не случайно уроците по дисциплините от предметния цикъл философияпредполагат нетрадиционни методи за работа в час, като интерактивните игри например.
- Значи вие в часа по философия работите и върху личността на човека, не само върху усвояването на някакви теории?
Т. Тусчев: Мисля че така можем да бъдем по-полезни, да подготвим учениците за това, което се случва в света, за тяхната реализация и личностно развитие изобщо. Един от начините да постигнем това е като разглеждаме необичайни ситуации и искаме от тях да импровизират, да се опитват да разрешават казуси, а не да се ограничават само с възпроизвеждане на знания. Тоест, когато образно казано поставиш учениците в една нетипична за тях среда, когато искаш от тях да бъдат творци, да развихрят въображението си, да мислят иновативно, сами да се изненадат от това, което могат!
- Така ли е във вашите часове?
Стефан: Точно така е. Нашите часове са много интересни, забавни, приятни, за разлика от това, което става в други градове. На националната олимпиада се запознах с ученици, които разказват, че часовете по философия протичат със заучаване на знания, които трудно се възприемат и разбират от учениците, и които … са непотребни сами по себе си.
Ако не разбереш философските теории,
те са непотребни
- Дай ми пример за велики философи, чиито идеи са потребни до ден днешен!
Стефан: Питагор…
Т. Тусчев: … той ни е дал думата „философия”. Понятието „любов към мъдростта” е с автор Питагор.
Стефан: Авелий Августин – благодарение на неговите идеи са сформирани основните положения в католическата църква. Той е работил по темата Човек и Бог.
Т. Тусчев: Идеите на Юрген Хабермас – свързани с комуникативното действие.
- Би ли препоръчал на някои от твоите ученици да учат философия във ВУЗ?
Т. Тусчев: Аз бих препоръчал на всички да учат във ВУЗ философия ако тя им е интересна. Трудно ми е да опиша това, което философията би дала на някого, защото то като цяло е уникално за всеки човек. Но бих препоръчал на всеки да учи това, с което иска да се занимава.
- Има ли приложение философията в съвременния живот?
Стефан: Благодарение и на идеите на Джон Лок се е случила буржоазната революция в Англия. Идеите на философите имат своето практическо приложение.
- Искаш да кажеш, че един мислител е допринесъл за отпадането на феодализма? А мислиш ли, че в момента има философи, които подготвят бъдещата промяна.
Стефан: Има много хора, които могат да направят това. На олимпиадата по философия се запознах с ученици от различни градове и от елитни гимназии – хора, които може и да не са изчели трудовете на всички древни и съвременни философи, но имаха много добри идеи и много оригинално мислене.
- Имате ли потребност да общувате по-често с такива хора?
Стефан: Да. За жалост Разград е по-малък град, по-изолиран от научния живот… затова самият аз се чувствам изолиран.
Т. Тусчев: Несъмнено да. На националната олимпиада по философия срещнахме хора които са достатъчно ерудирани, възпитани, интелигентни, с които се общува много лесно на „незлободневни” теми, хора с които можем да разговаряме за всичко – за идеите, за материята, за доброто, за свободата и т.н., все теми които не присъстват осезаемо в делника ни като тема за разговор. Аз специално имам потребност да общувам с такива хора.
- А чувстваш ли, че те липсват в ежедневния живот.
Т. Тусчев: Доста често. Има дефицит на подобен тип общуване според мен.
Записа: Д. Куманова
Интервюто е публикувано в броя от месец май 2010 г. на в-к „Потомци”
В-к Гледища и в-к Потомци: Откровен разговор за физиката и за работата с талантливи ученици
Единадесетокласникът Красимир Георгиев от ПМГ „Акад. Н. Обрешков” и неговият преподавател по физика Христо Червенски се завърнаха на 23 ноември 2008 г. с първо място от Националното есенно състезание по физика в Стара Загора.
Националното състезание по физика се провежда всяка есен в областен град, определен от Министерството на образованието и науката. Учениците се състезават в 5възрастови групи от 7 до 12 клас, а отделно има сформирана и специална група за проекто-отбора на България по физика на международните олимпиади. Тази година участниците бяха над 200. Журито бе съставено от преподаватели в Софийския университет, а съставът му бе определен със заповед на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев.
- Какъв е стимулът ви за участие в национални състезания? Струва ли си усилията?
Кр. Георгиев: Струва си.
Хр. Червенски: Ученикът си измерва силите – може ли да се справи със сложни задачи, които нямат нищо общо със задачите, изучавани в училище.
- По какъв начин се готви ученикът, след като задачите нямат нищо общо с учебния материал.
Хр. Червенски: От сборници, които са за студенти.
Кр. Георгиев: …и които са писани от авторите на задачите на национално състезание.
- Това означава ли, че с надарени ученици като Краси трябва да се работи доста извънредно?
Кр. Георгиев: Да, трябва да има извънкласна работа.
Хр. Червенски: Той се занимава много и сам.
- Кой финансира тази извънкласна работа и кой поема неизбежните разходи при участие в национални състезания?
Хр. Червенски: Училището поема всичко. В нашия случай ПМГ „Акад. Н. Обрешков” плаща пътя, нощувките, таксата правоучастие… всичко е от ПМГ.
- Това значи ли, че участието в национални състезания е заслуга на училището?
Хр. Червенски: В повечето случаи е така. Единствено от Бургас имаше група от 20 души. Всеки един ученик си беше платил абсолютно всичко – пътя, таксата правоучастие, храната. При други пък, например Силистра, общината поема превоза – изпраща състезателите със собствен автобус и така на състезание се явяват повече хора. А при нас дори и да има повече талантливи ученици, това ще означава повече разходи за техните училища.
- А има ли в Разград ученици с талант в областта на физиката, които са нивото на Красимир?
Хр. Червенски: В Разград – не. Категорично не.
- А на национално ниво каква беше конкуренцията? Колко бяха състезателите в твоята възрастова група?
Кр. Георгиев: Петдесет и трима. Това е възрастова група 10. клас. Някои се зарадваха, но на други не им стана приятно като видяха задачите. Отначало не си личеше, че са толкова трудни задачите, но много хора се отказаха. За един час залата се опразни наполовина. А състезанието беше четиричасово.
- Защо се дават толкова трудни задачи?
Хр. Червенски: Не знам, честно казано. Може би защото за възрастови групи 11. и 12. клас това състезание ще има силата на кандидатстудентски изпит. Но са изключително трудни. В нито една възрастова група нито един не е постигнал максимален брой точки. Класираните заедно с Красимир на първо място в неговата възрастова група, също не са с максимален брой точки.
- За новата учебна година това ли ти е „първото първо място”?
Кр. Георгиев: Да, за учебната година ми е първото. А иначе през тази календарна година вече имам първо място по физика от Пролетното национално състезание.
- Колко пъти си бил първи на национално ниво по физика?
Кр. Георгиев и Хр. Червенски: Само при първото си явяване в девети клас е бил втори в страната. Оттогава от пролетни и есенни национални състезания е събрал общо четири първи места.
- Какво ще кажете в заключение?
Хр. Червенски: Искам да посветя тази победа на новородения си внук Даниел.
- А ти, Краси, какви са следващите ти ангажименти?
Кр. Георгиев: Още през следващия уикенд (29, 30 ноември) заминавам за Шумен, където ще се състои Есенният турнир по информатика „Джон Атанасов”.
- Успех и на двама ви!
Записа: Д. Куманова
Публикувано във вестник „Гледища” и вестник „Потомци” през декември 2008 г.
В-к Гледища и в-к Потомци: Катерина Георгиева е с отлични резултати на национално ниво
Абитуриентката Катерина Георгиева е с отлични резултати по химия и биология на национално ниво
- Когато кандидатства в ПМГ след VІІ клас предполагала ли си как ще се развиеш като биолог и химик?
- Не, ни най-малко. Нямах интерес към биологията, а исках да се занимавам с литература и рисуване. Избрах паралелка „Биология с английски език” в ПМГ, защото е най-елитната. В началото химията ми харесваше повече, но после и биологията ми допадна.
- Как стана това?
- Госпожата я направи интересна. Госпожа Светлана Занкова ни „запали”, разказа ни я интересно. Повечето хора си мислят, че биологията е зубрашка наука. На мен ми е по-интересно да разбера някои неща как стават, как се случват в организма, а не просто да седна и да го науча наизуст.
- Много хора учат биологията наизуст, защото тя е мост към медицината. Идвайки в тази паралелка твоите съученици имали ли са намерение да кандидатстват медицина след това?
- В началото на осми клас проведохме анкета, от която стана ясно, че 99% искат да кандидатстват медицина. Например много Някои мои съученици искаха да станат съдебни медици заради филми като „От местопрестъплението”. Но след години изучаване на биологията и химията много от тях развиха интересите си и в други посоки. А сега, в края на 12. клас, в специалност „Медицина” ще кандидатстват 8 души от профилираната паралелка „Биология с английски език”.
- Разкажи ми за националните състезания по химия и биология?
- Те ще останат много приятен спомен от гимназиалните ми години.
- Защо приятен. Това не е ли стресиращо?
- Не, защото отиваш на ново място, срещаш се с много нови хора, които имат твоите интереси, с които можеш да говориш за биология без да те гледат странно. Разговаряме за това кой как се подготвя (защото почти всички, които се явяват на състезания, смятат да кандидатстват медицина). Като награда за труда, който си положил на националното състезание, винаги има посещения на местните забележителности. Освен това вълнението, когато обявяват резултатите и си чуеш името, е неописуемо. Е, понякога не си чуваш името…
- Каква беше лично твоята градация от училищни към национални успехи?
- Всяка година се явявах на състезанието по биология и химия от Турнир „Обрешков”. От девети клас винаги се класирам на първо място и по двата предмета. Инициативата винаги е била моя и за явяването ми на олимпиади – това е проверка на знанията и трениране на психиката. Също така в 9. клас се класирах за Национално състезание по биология в Несебър. За първи път се класирах за Националната олимпиада по химия когато бях в 11. клас. През същата година се класирах и по биология за Национална олимпиада и постигнах 5.50.
- Още по-големи бяха успехите ти в 12. клас и по двата предмета. Как се подготвяше?
- Нищо не се е променило в начина ми на подготвяне, но сега отделям повече време. И в училище се занимаваме повече, защото тази година ПМГ спечели проекта „С грижа за всеки ученик” за извънредна работа с ученици, които ще участват в национални олимпиади и състезания.
- А какво стана с любовта ти към литературата и рисуването?
- Продължавам да се занимавам и с тях, но като хоби. Пиша стихове, есета, изработвам икони и други предмети на приложното изкуство…
- Желая ти успех и дано един ден да се гордеем, че познаваме доктор Катерина Илиева!
Записа: Д. Куманова
Публикувано във вестник „Гледища” и вестник „Потомци” през май 2009 г.