Веселата глъчка от безгрижните години и безупречния учителски колектив

- Кой е най-големият ви успех като ученик на ПМГ?

- Знам, че възпитаниците на ПМГ "Акад. Н. Обрешков" и техните преподаватели винаги са се гордяли с постигнатите високи резултати от олимпиади и конкурси на различни нива. Моята лична гордост обаче е участието ми в сформираната от учителката по български език и литература Анастасия Коларова театрална група, която трябваше да подготви и представи "Калиопа" по Яворов. Изявата бе специално подготвена за 25-годишния юбилей на училището. Вече бегло си спомням дългите и изморителни репетиции, но в моето съзнание завинаги се е запечатало трепетното вълнение от незабравимия празник. Днес, от дистанцията на времето, си давам сметка, че аз и всички възпитаници на ПМГ сме имали страхотния късмет да черпим знания от един безупречен учителски колектив, благодарение на който успяхме да израснем човечни, отговорни и достойни граждани на Разград, България и света.

- Най-милият ви спомен от ПМГ?

- Всеки ден в училище ми е оставил хубави спомени. Всеки ден с моя клас бе незабравим. Имали сме много смешни случки. Но най-мил... може би когато завършвахме училище и решихме да отидем целия клас на гости на нашия класен Богдан Джибаров. И както традицията повелява, на гости с празни ръце не се отива... Дълго мислехме с какво да го изненадаме... пък и знаехме какво невероятно чувство за хумор има той. Затова решихме в подаръка да има и закачка. Купихме живо прасенце и дървено буренце. Натоварихме се в един бус... и хайде към Осенец. Изненадата в очите на Джибаров и веселата глъчка до среднощ ... ето това е най-милия ми спомен от тези безгрижни години (Илияна Банчева е Випуск’1999 – бел.ред.).

В Математическа гимназия намерих приятели за цял живот!

Иво Димитров завършва МГ “Акад. Н. Обрешков” с Випуск’1982. В семейството му има две поколения природоматематици – дъщеря му е пълен отличник в 10б клас на ПМГ

- Какво бе мястото на Математическата гимназия в Разград по ваше време?
- Когато аз бях ученикв Математическата гимназия тя бе най-елитното училище в Разград.

- Най-големият ви успех като ученик на МГ „Акад. Н. Обрешков”?

- Най-големият ми успех беше, че намерих едни от най-верните си приятели, които останаха за цял живот, от VІІ клас, досега.

- Кой е най-забавният ви спомен от ученическите години?

- Правил съм много забавни и луди неща, но един от шедьоврите бе, когато аз и приятелите ми качихме на ръце по стълбите колата на учителката ни по физика на втория етаж на училището (тогава МГ се е помещавала в сградата на Техникума по икономика – бел.ред.).

- Срещате ли се със съучениците си от Математическата гимназия?

- С най-близкия си приятел от Математическата гимназия се срещаме и работим заедно всеки ден.

На снимката: Иво Димитров от Випуск’82 (вторият ученик отляво надясно). Преподавателите са Иво Владимиров – математика, Стефка Рангелова – български език и Янка Добрева - физика.

- Какво бе мястото на Математическа гимназия в Разград по времето, по което вие бяхте ученик тук?

- Като представител на първия випуск на учебното заведение категорично мога да кажа, че за много кратко време то се утвърди като най-престижното училище в града. В продължение на много години тази позиция беше отстоявана успешно.

- Най-големият ви личен успех като ученик тук?

- Най-големите ми успехи през ученическите години, прекарани в МГ "Акад.Н. Обрешков" са свързани със спорта и по-конкретно - с баскетбола. През периода 1972-1975 година юношеският отбор по баскетбол "Лудогорец" Разград, в основата на който бяха представителите на Математическата гимназия постигна значими успехи на републиканско ниво. Това беше период на възраждане на разградския баскетбол в юношеските формации, който по-късно послужи за основа и за развитието на мъжкия баскетбол в града. Отделно ученическият отбор на математическата гимназия нямаше конкуренти сред училищата в окръга и беше окръжен шампион за 1973, 1974, 1975 година.
- Най-забавният ви спомен от Математическата гимназия?

- Интересен начин на изпитване имаше първият ни учител по математика и първи директор на математическата гимназия Салим Новманов. Той нямаше навика да гледа в дневника, за да се ориентира кого да изпита. Вземаше тебешира и тръгваше между редиците. Поставяше го на чина на този когото искаше да изпита и той си знаеше, че избраникът за деня. В този момент настъпваше огромна въздишка на облекчение от останалите. А "късметлията" тръгваше към черната дъска.

Завършихме МГ с много високо самочувствие, защото учителите ни „нахъсваха”

-          Най-големият ви успех като ученик на МГ?

-          Децата идваха в Математическа гимназия с мнението, че са много подготвени, че знаят много. И в един момент, когато се сблъскаш с по-високото ниво, да речем след първото контролно по математика (когато класният ни написа едни двойки)… човек разбира, че нищо не знае. Смятам, че това е един голям вътрешен успех, който аз постигнах в Математическа гимназия – да си призная вътрешно за себе си, че не зная много неща. Защото, когато човек се стреми всичко да знае и да е най-добър във всичко, … в общи линии не е добър в нищо. Тук съумяваха да ни накарат да учим… Аз участвах в няколко национални олимпиади по математика, а отделно на Турнир „Обрешков”. С тези 4 – 5 човека от випуска, които достигахме до национални олимпиади, учителите работеха индивидуално. Интензивна извънредна подготовка две седмици преди олимпиадата, след това поне още една седмица сме неадекватни. Но подготовката в МГ беше профилирана и другите учители ни даваха възможност да вложим сили в това, към което сме се насочили в най-голяма степен. От четиримата, които достигахме до национални олимпиади, аз съм единственият, който избра да учи икономика. Другите... единият сега е в Австралия, другият е преподавател във ВУЗ.

В Математическата гимназия имаше и страшно много извънкласни форми. Аз бях участник във формацията на Анастасия Коларова. Участник с китара…

-          Кой е най-милият ви спомен от Математическата гимназия?

-          Ние бяхме хубав, весел клас, много задружни и сега се събираме много. Много от съучениците ми живеят и работят в Разград – банкери, бизнесмени, лекари.

Най-милите и смешните ми спомени са свързани с нашия гласен ръководител – господин Етемов. Той, лека му пръст, беше много колоритен човек и постоянно ми е било весело в час по математика. Още в 7. клас, когато дойдохме в МГ, започнахме да цапахме с тебешир ъгълчетата на катедрата. След часа целият му костюм беше на тебеширени райета, но той пък започна да идва на работа с бяла манта и така ни преподава до края. В 11. клас, когато вече завършвахме (випуск’1983), той ни каза: „Ако и сега не умра, цял живот ще живея!” – беше много оригинален човек и имаше много специфични изрази. В интерес на истината той беше практик и изключително добре работеше от гледна точка на това да решаваме задачите ефективно в момента, в който на нас ни е необходимо. Беше силен повече в практиката, отколкото в чистата, суха теория. Други пък преподаваха изключително добре в областта на теорията, например господин Иво Владимиров.

В крайна сметка завършихме Математическа гимназия с много високо самочувствие, защото учителите ни нахъсваха. Когато излязохме от Разград, се оказа, че сме доста по-добре подготвени от други ученици от по-големи градове.

Времето в МГ бе за мен периодът на големите надежди!

Какво бе мястото на МГ в Разград, когато аз учих тук?

С няколко неща се гордея в живота си, а едното е, че съм учила в Математическата гимназия. Тук съм общувала с много интелигенти хора и това ме е оформило като личност. В Математическата гимназия ми бе дадена свобода да развивам своите способности и възможности. На всички нас се гледаше като на личности, които се изграждат, и се подкрепяше нашето развитие. Аз съм випуск’1979 на МГ, а когато отидох да уча там (след шести клас) точно завършваше първият випуск. Започнах първо в старата сграда – на Реална гимназия, където бях само един срок. След това МГ се премести в сградата на Данъчното, която по мое мнение беше най-удачната за училище от такъв ранг. Много голям авторитет имаше Математическата гимназия, а той се дължеше на преподавателите тук и на учениците. Може да се каже, че ние бяхме елитното училище на Разград. Никой не можеше да ни бъде конкуренция на олимпиади по математика, български език, астрономия, химия, физика, езици. Интересното е, че първото училище, в което се преподаваше английски език в Разград беше МГ – тогава имаше една преподавателка по този език – Катя Бояновска, а тя беше наш учител.

Най-големия ми успех в Математическата гимназия?

Лично моят най-голям успех бяха математическите олимпиади и Турнир „Обрешков”, в който участвах ежегодно, а това беше въпрос на престиж, до него се допускаха само най-добрите. Турнир „Обрешков” беше голямо събитие, „черешката на тортата”! За класираните на първи места следваше участие в междуокръжни състезания (така наречените радиотурнири) между най-добрите от всички математически гимназии.

Искам да споделя, че в МГ развих логически начин на мислене. Някак по-ясни стават нещата в живота, когато имаш такова мислене. Логиката дава една подреденост на личната философия на живот. Дори за да станеш добър лекар, първо трябва да имаш добри логическо-математически устои. Да търсиш причина, следствие, аргументи. Логическото мислене е довело до много мои успешни решения; на мои съученици също. Моите съученици станаха лекари, зъболекари, икономисти, инженери.

Най-милия ми спомен от МГ?

Само мили спомени имам. Да дойдеш на училище без линийка и гумичка беше непростимо. Етемов веднага ни изгонваше, да си отидем вкъщи за гумичка. Иво Владимиров пък беше много мил преподавател и много отдаден математик. Можеше часове наред да стои с гръб към класа, за да пише доказателства по дъската, докато не реши задачата. А назад не се обръщаше, дори не забелязваше, че правим други неща, несвързани с математиката. Със симпатия си спомням и сутрешната гимнастика. Ние ходехме на училище с манти, а тогава на мода бяха ученически чанти с дълги дръжки, преметнати през рамо. Първо правиш две обиколки на двора, а чантата те блъска по краката, разкопчава се, пада. После оставяш чантата и започваш да правиш упражнения, които физкултурникът показва… Но всички тези спомени са ми скъпи, защото това са младите години. Периодът ми в МГ беше период на големите надежди. Чувстваш, че можеш страшно много и че ще го постигнеш. Това го даваха учителите: „Ти можеш, ти трябва да успееш!”. Не случайно всички, които учеха в МГ се реализираха като личности, а това е много важно.

Най-големите успехи ми предстоят!

- Какво е мястото на Математическата гимназия в Разград днес?

- Много се чудих къде да кандидатствам след седми клас. Сестра ми ме посъветва да е в ПМГ (където беше и тя), поради добрата подготовка и слава на училището, както и получаването на трайни знания.

- Кой е твоят най-голям успех като ученик на МГ?

- J Е, още не съм го достигнал - все пак имам още време. Но засега са няколко награди от турнир „Обрешков”, няколко първи места на различни градски конкурси (песен, рисунка и пр.), няколко публикации на мои стихотворения в книги и вестници.

За най-голям успех приемам това, че се запознах с много нови, умни, будни и активни личности - моите съученици, които в последствие станаха мои приятели и искрено ги заобичах.

- Кой е най-милият ви спомен от училище?

- Много са. Надявам се да имам и още. Много приятен спомен е екскурзията през 2009 г. Беше истинско сплотяване на класа. Изкарахме си чудесно, веселихме се заедно с ученици от други класове, както и с нашите класни ръководители и преподаватели.