НА ФОТОЛОВ ЗА ОБЛАЦИ

ВЕСЕЛИН КЕРЕМЕДЧИЕВ

PHOTOHUNT OF CLOUDS

VESELIN KEREMEDCHIEV

You are going to be introduced to the idea and realization of a project created by students who specialize in Geography and Economics in our school. The project is related to the preparation and publishing of a picture atlas-definer of clouds grouped according to theirfamilyand type. This atlas includes general information about cloud formation, table classification and one page referring to each type of clouds. Each page contains a standard photo, a short description and a photo of the sky above Razgrad and other parts of the country taken by the students.

Качеството на обучението по география и икономика в ППМГ „Акад. Никола Обрешков” град Разград, се доказа и утвърди през годините, особено след създаването на специалност „Информационни технологии, География и икономика и Английски език”. В профилираните паралелки се обучават ученици със засилен интерес към предмета, като подготовката и търсенията им надхвърлят рамките на учебните програми. Традиционно учениците от нашето училище са финалисти на Националната олимпиада по география и икономика с призови класирания в Национални състезания по география и икономика, извън календара на МОН. За да надградим и разширим географската култура и компетенции, заедно с учениците, потърсихме допълнителни, нестандартни форми и дейности. Водещ критерий, в това отношение бе интересът на учениците. Така след географските съботи, посветени на любопитни и интересни факти, обекти и хипотези, ние решихме да създадем Клуб „МЕТЕО”, който впоследствие прерасна в Клуб по природна география „Terra viva”. Престрашихме се да представим на тази конференция идеята и реализацията на един проект, свързан с подготовката и издаването на снимков атлас-определител на облаците по семейства и вид. Доколко сме се справили с това начинание, оставяме преценката на тези които се поинтересуваха и използват нашето пособие.

За хронологията – Клуб „МЕТЕО”, официално започна своята дейност, през месец октомври 2014 година. Членове-основатели на клуба, станаха учениците от профилните паралелки от осми до дванадесети клас. Водени от изследователски дух и любовта ни към Географията, ние формулирахме целите, задачите и дейностите на клуба. Обединихме се около идеята да посветим първата година на Климатологията и в частност на Метеорологията. Сбирките ни обичайно протичаха с теоретична част, проблемен въпрос и дискусия, като училищната библиотека отзивчиво и много подходящо приюти младите, прохождащи метеоролози. Темите бяха структурирани в различни направления: Фактори на климата, групирането им и конкретното влияние на всеки от тях – географско положение, разпределение на слънчевата радиация по земната повърхност, близостта или отдалечеността от големи водни басейни /океани и морета/, релефът, чрез надморската височина и дългите орографски вериги, вида растителност, вида постилаща повърхност /суша или вода/, общата атмосферна циркулация и човешката дейност. Специално внимание отделихме на циклоните и антициклоните, радиационния баланс, процесите и явленията в атмосферата, кръговрата на водата, значението на озоновия слой и оптичните явления в атмосферата.

Първоначално с любителски уреди и подръчни материали, подредихме нашата импровизирана метеорологична клетка, до прозореца и започнахме нашите измервания. Колкото и условно да беше всичко, положението и почти покриваше необходимия стандарт – но около 2м от земната повърхност, без пряка слънчева светлина и т.н. Разграфихме дневник за отчитане на резултатите – температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, а осмокласниците изработиха ветропоказател, най трудно бе монтирането на пластината за силата на вятъра. Направихме график за дежурство.

Успоредно с дейността на станцията, продължихме теоретичната подготовка, като подробно изучихме елементите на климата, методите и уредите за тяхното измерване, мерните единици и скали. Запознахме се и с технически средства за изследване – метеорологични балони, радиосонди, сателитни наблюдения. В специална таблица систематизирахме кодовете и символите, представящи елементите, според интензивността и степента на проявление. Дефинирахме определенията за климат и време, разгледахме климатични и метеорологични карти. Особен интерес предизвика програмата „Аладин”  от официалната страница на Департамент Климатология към БАН, където в реално време, проследихме движението, силата и посоката на ветровете.

Единодушно достигнахме до извода, че прогнозирането на времето е трудна и отговорна задача. При изясняването и открихме взаимовръзката и значението на точните измервания на метеорологичните станции. Създаването и поддържането на глобална и национална метеорологична мрежа, структурата и разпределението на метеорологичните станции. Важният извод, до който достигнахме – изготвянето на метеорологична прогноза, е комплексен продукт, резултат от анализ на статистически, технически и физикогеографски компоненти. Убедихме се, че поради сложността и естеството на тази дейност, най-точни са краткосрочните прогнози – до седмични, за по-големи периоди от време са възможни повече грешки, поради изменчивостта и динамиката на показателите.

Качествено нов етап в съвместната ни дейност се оказа интересът, техническите и художествени умения на учениците в областта на фотографията. В началото, те документираха интересни обекти и явления, в подкрепа на тезите си, постепенно обаче това „състезание” придоби масов характер. След успехите и наградите на членове на клуба, от национални и регионални фотоконкурси,  естествено се породи идеята да използваме тези знания и умения, като ги приложим практически. Най-трудно бе да решим, към какво точно да се насочим? След кратко обсъждане се заехме с нелеката задача да съставим снимков атлас-определител на облаците. Учениците разровиха архивите си, направени бяха много допълнителни снимки и накрая създадохме доста голям масив, от който да подберем най-подходящите. Разбира се важно бе да следим и оценим, не само художествените но и научни достойнства на фотографиите, за да отговорят на стандартите и изискванията. Друга важна стъпка бе да решим – какво да включва нашия атлас?  Потърсихме световния опит и се спряхме на сравнително лесен и изпълним вариант.

Определителят включва уводна статия – общи сведения за образуването на облаците, кратка речникова справка на латинските думи и значението им в класификацията на облаците.

Таблица 1. Класификация на облаците 

Според международната класификация облаците се делят на 4 семейства, тези семейства се разделят на 10 рода, а те - на множество видове и разновидности. За нагледност съставихме таблица, с наименованията на семействата, най-често срещаните облаци, съкратено изписване – означение, долна и горна граница на разпространение и развитие./Таблица 1/

Предизвикателство бе и оформлението на корицата. За основа използвахме снимка на язовир „Тича”, направена при село Ловец. Допълнително, страницата по оригинален начин, дава информация кой с какво е помогнал за реализацията, като най-проблемно бе наименованието – така се роди заглавието на – „НА ФОТОЛОВ ЗА ОБЛАЦИ”.

Фиг.1 Заглавна страница 

Посветихме  по една страница на всяка една облачна форма, като представяме кратко описание, снимка стандарт и наша снимка, направена в небето над Разград или при пътувания на учениците.  Последната страница представяше снимка на участниците реализирали проекта.

Фиг.2 Снимка на авторите при посещение на метеорологична станция Разград

Представям ви екипа реализирал атласа-определител „НА ФОТОЛОВ ЗА ОБЛАЦИ” :

СНИМКИ И МАКЕТ - Радмил Галинов

ТЕКСТ – Габриела Златева и Симона Стефанова

ПОДБОР СТАНДАРТИ – Тодор Георгиев

КОНСУЛТАНТ И РЕДАКТОР – Добромир Манолов

Крайния етап на едногодишния ни труд бе да покажем нашия атлас-определител на широката публика. Преди това, обаче, посетихме метеорологичната станция в Разград, където видяхме практически как се правят замерванията и отчитането на резултатите, представихме и нашият атлас-определител. Ръководителят на станцията госпожа Петрова даде висока оценка на нашия атлас, поздрави учениците за положените усилия и в края на срещата ни изненада с подготвени подаръци за клуба – хоризонтални термометри, термограф и влагомер, които използваме, като нагледни пособия, в обучението по география и икономика. Екземпляри подарихме и на Отдел Краезнание в Регионална библиотека „Боян Пенев” и на някои училищни библиотеки. Нарочно страниците не са подвързани, защото всяха от тях може да се използва като табло или индивидуално нагледно средство, в часовете по География и икономика.

Чест за клуба бе, че в деня на Предизвикателството – по проект Мениджър за един ден, Добромир Манолов – ХII клас бе поканен да ръководи Метеорологичната станция в Разград.

Включването на учениците в подготовката и издаването на атласа-определител „НА ФОТОЛОВ ЗА ОБЛАЦИ”, наистина разшири географския кръгозор на авторите, осъществи се връзката между теоретичното обучение и практиката. Дейността осмисли свободното време на учениците, срещна ги нови предизвикателства, интересни личности. Изнасянето на обучението в извънучилищна среда нагледно представи многостранното приложение и значение на географската наука. Предизвиква траен интерес и поставя нови, още по-смели цели и задачи.

Представените добри практики в обучението по География и икономика, подпомагат и надграждат задължителната и профилирана подготовка. Освен научно-познавателна, „НА ФОТОЛОВ ЗА ОБЛАЦИ” има документална и краеведска стойност.

А за недостатъците моля да бъдем извинени…

ЛИТЕРАТУРА:

1. Сиракова.М.,Сираков.Д.,Дончев.К.

„Метеорология за всеки” – изд.”Наука и изкуство”, София 1989.

Веселин Керемедчиев учител по география и икономика в ППМГ „Акад.Н.Обрешков“
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.