Никола Димитров Обрешков е български учен математик със световна известност и признание, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.

Роден е на 6 март 1896 г. във Варна. Баща му Димитър Обрешков е военен с чин полковник, а майка му Кица Обрешкова е домакиня, грижила се за възпитанието и образованието на осемте им деца - четирима синове и четири дъщери.

Основното си образование Никола Обрешков получава във Варна. През 1915 г. завършва Втора софийска гимназия. Същата година е приет в Софийския университет като студент по математика и физика.

През 1916 г. постъпва в армията и се сражава в Първата световна война - първо като редник, а по-късно като офицер от инженерните войски. След завръщането си от фронта Обрешков продължава следването си и завършва висшето си образование през 1920 г. Същата година е приет за асистент при катедра "Диференциално и интегрално смятане", ръководена от Кирил Попов. Води и упражнения по висша алгебра.

През 1922 г. е избран за редовен доцент по висша алгебра, през 1925 г. - за извънреден професор и през 1928 г. - за редовен професор и титуляр на катедрата по "Висша алгебра" - пост, който заема до смъртта си.

Професор Обрешков получава първото си международно признание в Италия. През 1932 г. получава докторска степен по математика от университета в Палермо. На 20 юли 1933 г. в Парижката Сорбона получава степента “Docteure en sciences - Доктор на науките”

Никола Обрешков чете лекции по покана на едни от най-престижните университети в Европа - университетите на Берлин, Рим, Женева, Дрезден, Палермо, Хамбург, Лайпциг и др. Взема участие в десетки международни конгреси, конференции и научни сесии по математика. Рецензент е на много чуждестранни научни монографии.

Автор е на над 250 научни статии и публикации в наши и чуждестранни списания. Написал е няколко учебника и монографии, превърнали се в настолни книги за няколко поколения български математици.

От 1945 г. е редовен член на Българската академия на науките. С доклади изявеният ни учен е участвал в световните конгреси по математика в Осло (1936 г.) и Единбург (1929 г.), в Конгреса на балканските математици в Атина (1935 г.), в Първия конгрес на унгарските математици в Тагунг (1950 г.), по теория на вероятностите и математическа статистика в Берлин (1954 г.), в Интернационалния математически колоквиум по числени методи в Дрезден (1955 г.), както и в много други конференции и научни сесии, организирани у нас и в други страни.

Удостояван е с едни от най-високите ордени на Република България.

Великият български учен математик умира през 1963 г. в София.

Акад. Никола Обрешков остави огромно научно наследство. Впечатляващи са широтата на неговите научни интереси и дълбочината на творчеството му. Той остави научни резултати в алгебрата, анализа, теорията на вероятностите и математическата статистика, интегралната геометрия, топологията, механиката, математическата физика и теорията на числата, някои от които и досега остават ненадминати. Бе считан за един от най-крупните световни специалисти по разпределението на нулите на полиномите. Особено забележителни са изследванията му върху сумирането на разходящи редове, които предизвикаха интерес и намериха развитие в работи на математици от Англия, Индия и Германия. В зряла възраст той работи много успешно в областта на диофантовия анализ. Доказа редица теореми, отнасящи се до апроксимирането на линейните форми. Определи точната стойност на константата на Е. Борел. През периода 1933 - 1934 г. намери общия вид на мероморфните функции, които са граници на рационални функции при съответни предположения за разпределение на полюсите им. Интерес представляват и изследванията му по теория на вероятностите, където той даде нов алгебричен метод за изучаване на дискретните вериги на Марков. Резултатите му в тази област са изложени в неговата монография "Математическа статистика" ( Париж, 1938 г.).

Акад. Обрешков има значителни трудове върху квадратурните формули, интегралната геометрия в неевклидовата равнина на Лобачевски и върху гранични задачи за уравненията на топлопроводността. Забележително е неговото обобщение на формулата на Тейлор. Посвещава няколко публикации и на задачата за числено пресмятане на корените на алгебричните уравнения.