В-к Гледища и в-к Потомци: Откровен разговор за физиката и за работата с талантливи ученици
Единадесетокласникът Красимир Георгиев от ПМГ „Акад. Н. Обрешков” и неговият преподавател по физика Христо Червенски се завърнаха на 23 ноември 2008 г. с първо място от Националното есенно състезание по физика в Стара Загора.
Националното състезание по физика се провежда всяка есен в областен град, определен от Министерството на образованието и науката. Учениците се състезават в 5възрастови групи от 7 до 12 клас, а отделно има сформирана и специална група за проекто-отбора на България по физика на международните олимпиади. Тази година участниците бяха над 200. Журито бе съставено от преподаватели в Софийския университет, а съставът му бе определен със заповед на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев.
- Какъв е стимулът ви за участие в национални състезания? Струва ли си усилията?
Кр. Георгиев: Струва си.
Хр. Червенски: Ученикът си измерва силите – може ли да се справи със сложни задачи, които нямат нищо общо със задачите, изучавани в училище.
- По какъв начин се готви ученикът, след като задачите нямат нищо общо с учебния материал.
Хр. Червенски: От сборници, които са за студенти.
Кр. Георгиев: …и които са писани от авторите на задачите на национално състезание.
- Това означава ли, че с надарени ученици като Краси трябва да се работи доста извънредно?
Кр. Георгиев: Да, трябва да има извънкласна работа.
Хр. Червенски: Той се занимава много и сам.
- Кой финансира тази извънкласна работа и кой поема неизбежните разходи при участие в национални състезания?
Хр. Червенски: Училището поема всичко. В нашия случай ПМГ „Акад. Н. Обрешков” плаща пътя, нощувките, таксата правоучастие… всичко е от ПМГ.
- Това значи ли, че участието в национални състезания е заслуга на училището?
Хр. Червенски: В повечето случаи е така. Единствено от Бургас имаше група от 20 души. Всеки един ученик си беше платил абсолютно всичко – пътя, таксата правоучастие, храната. При други пък, например Силистра, общината поема превоза – изпраща състезателите със собствен автобус и така на състезание се явяват повече хора. А при нас дори и да има повече талантливи ученици, това ще означава повече разходи за техните училища.
- А има ли в Разград ученици с талант в областта на физиката, които са нивото на Красимир?
Хр. Червенски: В Разград – не. Категорично не.
- А на национално ниво каква беше конкуренцията? Колко бяха състезателите в твоята възрастова група?
Кр. Георгиев: Петдесет и трима. Това е възрастова група 10. клас. Някои се зарадваха, но на други не им стана приятно като видяха задачите. Отначало не си личеше, че са толкова трудни задачите, но много хора се отказаха. За един час залата се опразни наполовина. А състезанието беше четиричасово.
- Защо се дават толкова трудни задачи?
Хр. Червенски: Не знам, честно казано. Може би защото за възрастови групи 11. и 12. клас това състезание ще има силата на кандидатстудентски изпит. Но са изключително трудни. В нито една възрастова група нито един не е постигнал максимален брой точки. Класираните заедно с Красимир на първо място в неговата възрастова група, също не са с максимален брой точки.
- За новата учебна година това ли ти е „първото първо място”?
Кр. Георгиев: Да, за учебната година ми е първото. А иначе през тази календарна година вече имам първо място по физика от Пролетното национално състезание.
- Колко пъти си бил първи на национално ниво по физика?
Кр. Георгиев и Хр. Червенски: Само при първото си явяване в девети клас е бил втори в страната. Оттогава от пролетни и есенни национални състезания е събрал общо четири първи места.
- Какво ще кажете в заключение?
Хр. Червенски: Искам да посветя тази победа на новородения си внук Даниел.
- А ти, Краси, какви са следващите ти ангажименти?
Кр. Георгиев: Още през следващия уикенд (29, 30 ноември) заминавам за Шумен, където ще се състои Есенният турнир по информатика „Джон Атанасов”.
- Успех и на двама ви!
Записа: Д. Куманова
Публикувано във вестник „Гледища” и вестник „Потомци” през декември 2008 г.
В-к Гледища и в-к Потомци: Катерина Георгиева е с отлични резултати на национално ниво
Абитуриентката Катерина Георгиева е с отлични резултати по химия и биология на национално ниво
- Когато кандидатства в ПМГ след VІІ клас предполагала ли си как ще се развиеш като биолог и химик?
- Не, ни най-малко. Нямах интерес към биологията, а исках да се занимавам с литература и рисуване. Избрах паралелка „Биология с английски език” в ПМГ, защото е най-елитната. В началото химията ми харесваше повече, но после и биологията ми допадна.
- Как стана това?
- Госпожата я направи интересна. Госпожа Светлана Занкова ни „запали”, разказа ни я интересно. Повечето хора си мислят, че биологията е зубрашка наука. На мен ми е по-интересно да разбера някои неща как стават, как се случват в организма, а не просто да седна и да го науча наизуст.
- Много хора учат биологията наизуст, защото тя е мост към медицината. Идвайки в тази паралелка твоите съученици имали ли са намерение да кандидатстват медицина след това?
- В началото на осми клас проведохме анкета, от която стана ясно, че 99% искат да кандидатстват медицина. Например много Някои мои съученици искаха да станат съдебни медици заради филми като „От местопрестъплението”. Но след години изучаване на биологията и химията много от тях развиха интересите си и в други посоки. А сега, в края на 12. клас, в специалност „Медицина” ще кандидатстват 8 души от профилираната паралелка „Биология с английски език”.
- Разкажи ми за националните състезания по химия и биология?
- Те ще останат много приятен спомен от гимназиалните ми години.
- Защо приятен. Това не е ли стресиращо?
- Не, защото отиваш на ново място, срещаш се с много нови хора, които имат твоите интереси, с които можеш да говориш за биология без да те гледат странно. Разговаряме за това кой как се подготвя (защото почти всички, които се явяват на състезания, смятат да кандидатстват медицина). Като награда за труда, който си положил на националното състезание, винаги има посещения на местните забележителности. Освен това вълнението, когато обявяват резултатите и си чуеш името, е неописуемо. Е, понякога не си чуваш името…
- Каква беше лично твоята градация от училищни към национални успехи?
- Всяка година се явявах на състезанието по биология и химия от Турнир „Обрешков”. От девети клас винаги се класирам на първо място и по двата предмета. Инициативата винаги е била моя и за явяването ми на олимпиади – това е проверка на знанията и трениране на психиката. Също така в 9. клас се класирах за Национално състезание по биология в Несебър. За първи път се класирах за Националната олимпиада по химия когато бях в 11. клас. През същата година се класирах и по биология за Национална олимпиада и постигнах 5.50.
- Още по-големи бяха успехите ти в 12. клас и по двата предмета. Как се подготвяше?
- Нищо не се е променило в начина ми на подготвяне, но сега отделям повече време. И в училище се занимаваме повече, защото тази година ПМГ спечели проекта „С грижа за всеки ученик” за извънредна работа с ученици, които ще участват в национални олимпиади и състезания.
- А какво стана с любовта ти към литературата и рисуването?
- Продължавам да се занимавам и с тях, но като хоби. Пиша стихове, есета, изработвам икони и други предмети на приложното изкуство…
- Желая ти успех и дано един ден да се гордеем, че познаваме доктор Катерина Илиева!
Записа: Д. Куманова
Публикувано във вестник „Гледища” и вестник „Потомци” през май 2009 г.
